И така, ето, че „златната нишка” на откритията ми, която започна съвсем спонтанно с разкриването на най-древната писменост в света – Тракийската и разчитането на енеолитните Плочки от Градешница и Караново (отразени в Книга 1 на Тракийското Писмо Декодирано), и ме доведе до Древния седем-хиляди-годишен Кивот и Трите Плочи на Орфеевия Завет (описани в Книга 2 на Тракийското Писмо Декодирано), както и тайните на орфическите мистерии запечатани в Еноховата Книга на Мъртвите в земите на тракийските фараони „Хиксос” и тракийските царе „Резос” (показани в Книга 3 на Тракийското Писмо Декодирано), продължавайки да ме води през вековете и земите на тракийската диаспора, ме озова пред съкровището на Бохарските свещени текстове на херметическата и орфическа традиции на Мъдростта, и накрая в лоното на най-съкровения носител на Божествения Логос даден на Тракия – Прорицателската Библия Бесика (всички разкрити в тази Четвърта Книга на Тракийското Писмо Декодирано).
Това, което аз и екипът ми към Института по Т-Наука установи в процеса на изследванията ни, надхвърли всичките ни първоначални очаквания и затвърди следните научни факти относно нашите достойни предци – траките:
1. Траките са автохтонното (изконно-местно) население по нашите земи (най-малко от 5000 г. пр. н. ера насетне)
2. Траките притежават най-древната открита до сега писменост в света и най-старите разчетени вече писмени документи (на поне 7000 години)
3. Траките имат обширно колониално и културно влияние, което се простира далеч извън рамките на България и Балканите, и достига Северен Египет и обширни територии в Мала Азия, и около Черноморския басейн.
4. Траките даряват Европа и света с писмеността (първо – пиктографска, а по-късно и фонетична), и с най-древната литературна традиция в лицето на Тракийския Орфизъм, която в своето развитие дава по-късните разклонения на херметизма, гностицизма и монофизитизма в Християнството, и ражда скъпоценни и единствени по рода си свещени текстове, между които неповторимите образци на Тракийската религиозно-философска литературна традиция като Орфеевия Завет между Бога и народа на Тракия, Еноховата Книга на Мъртвите, Тракийските Послания, Беседите на Тройно-великия Тълковник (Орфей) и връхния камък на всички тях – Прорицателната Библия Бесика.
5. От езиковия анализ на всички тракийски текстове изследвани и представени в Книги 1, 2, 3 и 4 на Тракийското Писмо Декодирано, става ясно, че езикът на траките и езикът на съвременните българи е в основите си един и същ език. Това, заедно с всички съхранени древно-тракийски традиции и обичаи сред българите, свидетелствува доказателствено, че народът на траките и народът на съвременните българи е в основното си мнозинство един и същ народ.
6. БЪЛГАРИТЕ СА ТРАКИ И ТРАКИТЕ СА БЪЛГАРИ. В различни исторически периоди едни от тях са се преселвали в различни посоки на своята диаспора, а други са се завръщали отново в Прародината си тук на Балканите, където са се сливали отново с основното автохтонно ядро на народа си, и са възраждали държавата си.
7. Траките са живи и днес както в България, така и в редица други точки на своята диаспора по света. Техните семейни и родови традиции също живеят във всяко сърце и кътче, където живее Българският дух. Тракийските орфици – християни представляват силни духовни движения у нас и по света и в наши дни, съхраняващи и следващи вечния Завет на Орфей и мистериалното посвещение и поклонение на Бога Иисус, който е Христос. Връзката им с най-древната традиция на българското православие е изконна и нерушима.
С това Кръгът на Тайните отворен пред мен за всички почитатели на Древното Тракийско Наследство и търсещи Свещения Логос на Тракия, описа своята пълна парабола на Врата между световете за всички посветени избрани, и се затвори за тези, на които не е дадено да влязат през нея. А който е достоен, той непременно „…ще влиза и ще излиза, и паша ще намира”, както казва Свещеното Писание. (Св. Евангелие според Йоан 10: 9)
Вярвам, че аз и колективът на нашия институт изпълнихме задачите, които бяхме поставили пред себе си при всеки нов етап на нашата изследователска работа. Основната ни цел бе да очертаем за всички наши колеги и бъдещите им изследвания, едно ново направление в тракологията и една нова парадигма на виждане относно нашите предци траките и приемствеността в тяхната литературна и духовна традиция през всичките основни епохи (от енеолита до наши дни), като по този начин създадем своеобразни дефиниционни разграничения, времеви и диаспорични граници, и флексибилни интерпретационни рамки на една изключително сложна проблематика, използувайки изцяло и предимно лингвистични методи и езиков анализ на писмените източници, написани от самите траки („от траките за траките”).
Доколко сме сполучили във всичките си творчески усилия, точни езикови прочити и научно-философски интерпретации на безценните извори до които се докоснахме, това бъдещето ще покаже. Убеден съм, че наши колеги ще продължат със своите изследвания в същата посока, която ние имахме честта, като пионери и основоположници да предначертаем. Благодарни сме и на тези, които работиха безкористно и честно в същата област преди нас. Но труда и успехите на всекиго, потомците нека най-добре да оценят.
