Тракийското писмо – по-старо от египетското с цели 2000 години
от Лияна Фероли
Неотдавна д-р Стефан Гайд и неговият брат акад. Цветан Гайдарски издадоха „Тракийски хроники” – книгата-свещена материя на нашето духовно наследство, която носим в подсъзнанието си като първичен всеобщ език и като Първичен мисловен процес, според тях. Тази изключително уникална книга представя свещената древна история на трако-българския народ, който в най-дълбоката древност се е наричал „тракийски”, по името на своя древен библейски родоначалник, а впоследствие се е нарекъл „български”, по името на общия език – „богарския”, който са говорели всички обединени в Българската държава тракийски племена. Тези Свети писания на отците ни, които са като Тората за евреите, ни известяват, че българският народ е Богоизбран и Богопосветен от века до века…
На пресътворяващата всеки ден творението и човешкото битие Божествена реч, чрез ангелофанията, на която се изявяват многообразните проявления на Твореца. Същата тази вездесъща реч на Христовото тракействане, пронизващо цялото творение и излизащо от устата на Бога-Слово, като двуострия тракийски меч, Ромфея Дистомос. Без който не е станало нищо от това, което е станало. Древните тракийски орфици наричали „оръжието” на тази Вездесъща реч на Дион-Исус и с епитета Арес/Воюващ Бог/ и с епитета Ерос /Любящ Бог/, но и Херос /Всепобеждаващ/, с което определят неговите характеристики на Огън, пояждащ, на Вселенски Съдия, воюващ от любов към нас срещу тъмните сили в името на Правдата и Спасението на Своето избрано човечество.Но преди всичко е Бог на надеждата, затова е наричан от траките „Нуте”/”Над-е”/, т.е. „Над всичко”. Оттук идва и думата надежда…
