И така, пред нас е 7000 годишен артефакт, който е първият намерен в света “КИВОТ (КОВЧЕГ) НА ЗАВЕТА”, но той не е Моисеевият – от времето на излизането на евреите от Египет (в около 1200 г. пр.н. ера, според Библейската традиция). Това е Орфеевия Кивот на Орфеевия Завет с Бога, от едно много по-древно време от това на Мойсей, и това не е Заветът на Бога с евреите, но Заветът на Бога с нашите деди – траките! Това е съдбовно разкритие от такъв важен исторически, научен и религиозен характер, че надхвърля с ценностния си смисъл не само националните рамки на България, в територията на която находката е намерена, но също и рамките на Европейския континент, защото съществуванието му е единствено по рода си и безпрецедентно по значение за развитието на цялата наша световна антропоморфна цивилизация!
Сред артефактите от Градешница има още поне около двадесет блестящи образци, подробно анализирани във Втората Книга на Тракийското Писмо Декодирано, които допълнително хвърлят светлина върху храмовото служение при древните Траки и тяхното мистериално-обредно “преживяване” на Заветните Тайнства, квинтесенцията на които, разбира се, са Кивотът и Плочата на Орфеевия Завет.
“Културата Градешница” е Тракийската култура и това стана особено ясно и очевидно с декодирането на Тракийските писмени знаци върху прочутата вече по целия свят Оброчна Плочка от Градешница с помощта на метода на Гайд, което бе подробно описан и в Първата Книга на “Тракийското Писмо Декодирано”.
Подобно е и становището на известния наш археолог – Богдан Николов, който също вижда “Култура Градешница” като неразривна част от един много по-обширен “комплекс”. В своята ценна публикация “Градешница – Праисторически селища”, той заявява с почти пророческо прозрение следното:
“Праисторическите селища от типа Градешница принадлежат на един общ за Югоизточна Европа неолитен и халколитен комплекс… Селищата от стария, късния и ранния халколит при Градешница хвърлят нова светлина върху проблемите и праисторията не само на Югоизточна Европа и Балканите, но и върху праисторията на Западна Мала Азия. Безспорно, те предизвикат голям интерес сред най-сериозните научни среди, ще поставят нови въпроси, ще доведат до коригиране на хипотези и мнения, ще се направят нови и по-сигурни изводи. Това е така, защото разкритите праисторически култури при Градешница са се развили в своя оригинална и завършена класическа форма, имат свой стил и традиция…” (Богдан Николов – “Градешница – Праисторически селища” – Издателство Наука и Изкуство, София 1974)
Концепциите на Древните Траки за сакралността на живота на нивото на индивида и общността, за същността на храма и храмовото служение, и за Заветните отношения и Кивотът на Завета, според находките при “Култура Градешница”.
“Божият Храм е моята крепост и защита” – пише в заветния текст изписан върху Оброчната Плочка от Градешница. Божият Храм започва, обаче, от “неръкотворния храм” на сърцето на човека и това древните траки от Градешница са знаели твърде добре! Премъдростта на това свое проникновено знание, те са отразили върху глинена фигурка, която е днес на повече от 7000 години, и върху която е гравиран йероглифен надпис, изобразяващ “човешкото сърце”…
