| Интервюта, Новини

Българският народ е факлоносец на Божията Истина – интервю с д-р Стефан Гайд и акад. Цветан Гайд пред public-republic.com

„Уникалната книга с исторически летописи „Тракийски хроники” разглежда 4 периода от историята на трако-българския народ, като започва още от първия човек, възникването на тракийския род и стига до борбите на прадедите ни за национално освобождение. Един от най-важните инструменти на траките за национално и духовно усъвършенстване е бил божественият им творчески език – „богарският, езикът, на който говори само Бог”. Те са постигали всичко чрез силата на този свой уникален божествен дар и ресурс. Нашият Свещен Богарски език, езикът на Бога, буквално означава „Божествено сътворяващ”., т.е. той е езикът на сътворението, Инструментът, Оръжието и Творческото начало на нашата действителност, естественият закон на Всемира. И този свещен дар съвсем не е изчезнал, той е в дълбините на нашата памет, в 49-те процента тракийски гени, които носим в себе си, в езика ни, чиято основа е тракийският език – речта на нашето минало, настояще и бъдеще. И ако това се знаеше, повече хора щяха да говорят на този боготворчески език.

Това писмо, по-старо от египетското с цели 2000 години, и днес е запазено върху многобройни артефакти в различни наши крайща, като плочките от Градешница, Караново, Езерово и др. И което, за радост на радеещите за рода си българи, беше разчетено от д-р Стефан Гайд чрез неговия сравнително-лингвистичен метод. В четирите си тома „Тракийското писмо декодирано” изтъкнатият ни изследовател подробно излага разчетения от него древен тракийски език през пиктографското писмо от Градешница и Караново, през египетските йероглифи и през бохарския език на братята копти в Северен Египет. С тези си книги Гайд разтърси представите ни за генезиса на предците ни и на свещения ни език. От четвъртия му том пък научихме, че с разкритието на библията на бесите „Бесика”, и днес съхраняваща се в Националната библиотека в Лондон, се откриват най-старите версии на днешната Библия, от които са правени по-късните гръцки преводи.“ © 2006-2014 public-republic.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *