За наша радост и удивление, до наши дни са достигнали някои много древни ръкописи на Библията на Бохарски диалект, които съдържат почти в цялост книгите на Новия и Стария Завет, което позволява да се направи един доста подробен езиков анализ на този диалект, тъй като езикът на различните книги на Библията е уникален с това, че за разлика от други документи (напр. философски или научни трактати и др.), тя представя изключително пълноценно и детайлно именно живия говорим език от времето, в което всяка от тези книги е писана или превеждана. Множество такива древни ръкописи на Бохарския диалект, между които почти всички книги на Новия и Стария Завет на Библията на Бохарски и Славянски, се съхраняват и до днес в манастира Св. Екатерина, издигнат в подножието на Синайската Планина в Египет, като някои постройки на този манастир датират от около 330 г. след рождението на Христа. След Ватиканската Библиотека, библиотеката на Св. Екатерина е втора по важност и големина по отношение на древните свещени текстове и съдържа над 3000 ръкописа…
…Досега се смяташе, че оригиналът на Библията е на гръцки език, но това е доста нелепо. Ние изследвахме дали тракийската библия не е по-древна, продължава д-р Гайд, още повече че Новият завет не е написан от един човек, той възниква на база на разменените писма на различните църкви. Във фразата „Всичко това стана чрез Него, и без Него не би станало нищо от това, което бе станало” е интересен глаголът „шопе”, който се превежда „що-бе” (и сега се използва), но неговото значение е много по-сложно и означава, което е било сътворено чрез Този, който самотрансформира себе си. Всички други Библии твърдят, че Бог създал света от нищото. Единствено тракийската Библия твърди нещо друго, а именно, че Бог е създал света от Самия Себе Си, като е самотрансформирал Своето естество, а не от нищото. Нищо не може да стане от нищото. Тук е застъпена типично орфическата доктрина за еманациите и трансформациите. Затова и при траките Бог е триединен с три лица, еманиращи по различен начин…
