Настоящото изследване се занимава с практиката на бродиране, нейното приложение за постигане на вътрешната хармония вътре в човека посредством целебния ефект на Образното Слово, което изработва.
Изследването прави опит да надникне в процеса на бродирането, символния Език при украсата на българската народна носия чрез използването на българската народна шевица.
Известно е лекуването чрез Думи (Слово, Реч) в практиката на Логотерапията, лекуването чрез Музика (Музикално Слово или Фраза), лекуване чрез повтарящи се движения (Танц) и др. Възможен ли е подобен паралел и при шиенето (сътворяването) на Образи, тяхното съхраняване във вътрешното ни пространство, наблюдението (съзерцанието) им и влиянието върху душата ни.
Изучавайки символния Език, можем да открием (да прочетем) смисъла на всеки Образ. Съзерцавайки (волево наблюдение) един образ, ниехрам, бродерия започваме да го носим (съхраняваме) в съзнанието и паметта си и след това го реализираме в живота си…
